В рамките на един предишен труд беше дискутирана необходимостта от споделяне на радостта, която изпитва нашего брата, когато се изпърди и му олекне. Всъщност пръднята е процес, които предхожда и възвестява една друга дейност, която носи много по-голямо облекчение и отприщва по-голяма гама от смущения. Тази дейност е известна като разтоварване на самосвала, пускане на къртицата, раздрусване на крушата, der grosse arbeiten или просто сране.

Чувствата, които обладават нещастника, който след многобройни напъни, най-сетне успява да се освободи от отровната тежест, която му спича (буквално и преносно) настроението и затъмнява слънцето в продължение на дни и часове, трудно може да се определи като просто облекчение. Народът е казал: "пикаенето е като половин ебане". За срането обаче не е намерил думи, достатъчно силни да изразят и в най-малка степен какво се върти в главата му, когато най-сетне чуе заветното "Цоп"!

В днешният забързан свят рядко намираме време да отделим време за себе си и човека до нас. Кога за последен път попитахте някого: "Ти сра ли днес? Как беше? А много ли вонеше?"... Целта на настоящия труд е да покаже различните начини, по които можем да споделим радостта от срането и по този начин да се сближим с околните.

За разлика от пърденето, при срането имаме много повече възможности за изява. Причината е, че при срането освен звук и миризма, можем да ползваме и самият краен продукт като средство за комуникация. С други думи гордата купчина лайна ще "говори" за нашето облекчение дълго след като сме я изсрали, ако е поставена на подходящото място.

Както и при пърденето, тук отново важат двата основни принципа:

1) Принцип на малките пространства - поставени в тясно затворено помещение със серящия (или с лайното), хората могат по-добре да възприемат широката гама от чувства, които отприщва едно сране.

2) Принцип на изненадата - изненадата на публика винаги реагира спонтанно и възприема едно сране (или лайно) на много по-директно подсъзнателно ниво.

Съществува и трети принцип:

3) Принцип на контраста - Според този принцип лайната трябва да бъдат поставяни в обстановка, която максимално да контрастира с техния цвят, мирис и агрегатно състояние. Ще се съгласите, че едно лайно изсрано в някои тъмен миризлив ъгъл си остава просто лайно, докато мощна кафява купчина, вдигаща пара, поставена на капака на голям бял роял насред официална вечеря е съвсем друго нещо!

Както и при пърденето, тук основни сетива, които трябва да се атакуват при споделяне на усещанията по-време на сране са слухът (охкания, стонове и припърдявания) и обонянието (изсирането на едно миризливо лайно винаги носи повече облекчение от пускането на едно "стерилно" такова). Срането добавя обаче и две нови сетива:
- Зрението: гледката на някой, кротко серящ в непосредствена близост, не може да ни остави безучастни. Да не говорим за неизброимото богатство от форми, цветове, релеф, агрегатно състояние и дори украса на лайната.
- Допир и топлина (срането обединява тези инак различни сетива в едно) - Топлите димящи лайна са добър начин да "разчупим леда" и да започнем неформален разговор с непознат на фекална тема; стегнатите лайна с умерена температура са подходящи за показване на бизнес партньори, а твърдите съсухрени лайна са идеални за срещи между стари приятели защото внасят носталгична нотка и навяват приятни спомени.

Основно правило, което трябва да спазваме е да избягваме срането в тоалетната винаги, когато можем! Изключение правят случаите, когато каналът е запушен и плодът на нашите усилия не може толкова лесно да бъде скрит от хорския поглед. В тези случаи етиката изисква, когато демонстрираме какво сме изсрали току-що, да не се хвалим с чужди лайна! Отделете вашата купчинка настрана (може да я обозначите с табелка с вашето име) и тогава насочете вниманието на публиката към нея.

Пейстнато от нета.